Доберман: здравословни проблеми и насоки за отглеждане

Всеки е виждал тези горди, красиви и умни животни. Може би се чудите какво е да имаш такова куче, какви грижи изисква и какво може да се очаква в бъдеще в здравословен план. Истината е, че макар доберманите да са изключително интересна и впечатляваща порода, те имат и своите специфични медицински проблеми. В тази статия ще разгледаме какво да очаквате, ако искате да бъдете горд собственик на доберман, и как да се подготвите за правилно и информирано решение при вземане на такъв любимец.

---

Дилатативна кардиомиопатия (DCM) при доберман

Може би едно от най-сериозните и често срещани заболявания при доберманите над 8-годишна възраст е дилатативната кардиомиопатия – заболяване на сърцето, при което то се разширява и губи способността си да изпомпва ефективно кръвта. Този проблем се развива без явна изява на симптоми в началото, което го прави труден за ранна диагностика и откриване. Най-честите първи признаци са лесна уморяемост, бързо задъхване, кашлица, а в по-тежки случаи – дори и припадъци.

Силно препоръчително е, ако си вземете доберман, да го водите на контролни кардиологични прегледи (ехокардиография) още от ранна възраст, за да се установи навреме, ако има проблем.

Превъртане на стомаха (дилатация и волвулус) при доберман

Това състояние е животозастрашаващо и винаги изисква спешна ветеринарна помощ. Превъртането на стомаха се случва при породи с дълбок и голям гръден кош, каквито са и доберманите. Най-често настъпва след като животното се е нахранило добре и веднага е последвала физическа активност. Тогава стомахът се изпълва с газ и се превърта, като блокира кръвоснабдяването на жизненоважните органи. Симптомите включват силно подуване на корема, безрезултатни опити за повръщане, неспокойствие и ускорено дишане.

За да намалите риска:

• Разделяйте храната на по-малки порции няколко пъти дневно.

• Избягвайте физическа активност веднага след хранене.

Тазобедрена дисплазия при доберман

Както при много други големи породи, тазобедрената дисплазия е често срещан проблем и при доберманите. Това заболяване се характеризира с вродено неправилно развитие на тазобедрената става, което впоследствие води до болка, скованост и затруднено движение.

Ранната диагностика може да се извърши чрез рентгенови снимки и е важна, особено ако кучето ви проявява нежелание да скача, куца или избягва физическа активност като цяло.

Болест на Вилебранд (Von Willebrand Disease) при доберман

Болестта на Вилебранд е наследствено нарушение на кръвосъсирването, което засяга както хората, така и животните, включително и доберманите. При тази болест липсва или е намалено количеството на протеин, наречен Вилебрандов фактор, който е важен за образуването на съсиреци. Симптомите невинаги са очевидни, но е важно да следите за кървене (от носа, венците и други). Препоръчително е да се направи гентеичен тест за заболяването – той може да потвърди дали кучето е носител на гена или не.

Основни симптоми:

• Кървене (от носа, венците и други)

• Повишена склонност към образуване на синини

Синдром на Воблер (Wobbler Syndrome или спондиломиелопатия) при доберман

Синдромът на Воблер засяга гръбначния стълб в областта на шията и причинява компресия на гръбначния мозък. Симптомите включват нестабилна походка, загуба на равновесие, затруднено движение и болка, които могат да прераснат дори в парализа.

Причината за поява на това заболяване не е напълно изяснена, но се смята, че се дължи на генетична предразположеност. Синдромът на Воблер е характерен за големи и гигантски породи (като немски дог).

Лечението зависи от тежестта на протичане на заболяването – в леки случаи може да се приложи физиотерапия и медикаментозно лечение, а при по-тежки – хирургично лечение е за предпочитане.

Доберманът е невероятно интелигентно, вярно и енергично куче, което може да носи огромна радост на своите стопани. Но като такива, вие трябва да сте наясно с породните здравословни проблеми и да знаете какво да очаквате.

С правилна грижа и внимание доберманът ще бъде не просто домашен любимец, а истински член на семейството – силен, обичлив и предан до край.

Важно: Винаги, когато взимате породисто куче – независимо от породата – е много важно да се запознаете с родословието му предварително. Генетичните тестове също са важни и показателни за това с какви проблеми може да се сблъскате в бъдеще.

Кликнете тук за безплатна консултация