Гъбички при котките (дерматофитоза): Как се разпознава и лекува инфекцията?
- Д-р Елена Колева

- 18.08
- време за четене: 4 мин.
Ако забележите, че котката Ви има участъци без козина, които са покрити с пърхот или леки корички, не бързайте да обвинявате сезонното линеене или стреса. Навременното разпознаване на проблема, особено когато става дума за гъбички при котките, е изключително важно не само за здравето на Вашия домашен любимец, но и за Вашето собствено, тъй като това е силно заразно заболяване, което се предава на хората (зооноза).
Как да разпознаем и лекуваме гъбички при котките?
Правилното лечение на гъбички при котките изисква комплексен подход: приложение на противогъбични препарати, локално къпане със специализирани медицински шампоани, стриктна дезинфекция на средата, а често и поставяне на терапевтична ваксина. Гъбичната инфекция най-често се разпознава по характерни кръгли, обезкосмени петна с люспи или корички, разположени предимно по главата, ушите и предните лапи на котката.

Какво представлява гъбичната инфекция и какви видове съществуват?
Заболяването се причинява от микроскопични гъбички. За да бъде лечението успешно, е важно да се прави разлика между двата основни вида гъбични инфекции, които засягат котките:
1. Дерматофити (Заразни кожни гъбички / Ringworm)
Това е заболяването, известно в медицината като дерматофитоза (или трихофития/микроспория). Тези гъбички се хранят с кератин – протеинът, който изгражда космите и ноктите. Те проникват в космения фоликул, размножават се и буквално "отчупват" косъма до самия корен, което води до типичните плешиви петна. Този вид е силно заразен за хората. Трите основни причинителя тук са:
Microsporum canis: Най-честият виновник (в над 90% от случаите). Предава се изключително лесно от животно на животно и от животно на човек.
Microsporum gypseum: Среща се естествено в почвата. Котката може да се зарази, ако копае в замърсена пръст навън или в саксиите на балкона.
Trichophyton mentagrophytes: Пренася се главно от гризачи. Характерен е за котки, които живеят на открито и ловуват мишки.
Най-коварното при дерматофитите е, че техните спори са изключително издръжливи и могат да оцелеят в домашния прах, килимите и мебелите повече от година, чакайки нов гостоприемник.
2. Дрожди (Malassezia)
За разлика от дерматофитите, дрождите от вида Malassezia са част от нормалната микрофлора по кожата и в ушите на котката. Те не са заразни за хората или други животни. Проблем настъпва само когато имунитетът на котката спадне (най-често заради съпътстваща хранителна алергия или атопия) и тези гъбички започнат да се размножават неконтролируемо. Инфекцията с Маласезия не прави правилни кръгли петна, а причинява силен сърбеж, зачервяване, мазен пърхот и тежки възпаления на ушите (отити) с тъмен секрет.

Котката Ви има плешиви петна и се притеснявате?
Кожните проблеми не търпят отлагане, особено когато съществува риск заразата да се прехвърли върху децата или възрастните в домакинството. Разпознаването на проблема в най-ранен стадий прави лечението много по-кратко и лесно.
Ако искате да оценим снимка на засегнатите участъци, да обсъдим дали симптомите приличат на дерматофитоза, или имате нужда от съвет как безопасно да дезинфекцирате дома си, запазете час за индивидуална онлайн ветеринарна консултация.
Как да разпознаете симптомите на гъбички при котките (Дерматофитоза)?
Гъбичната инфекция може да изглежда различно при всяко животно. Някои възрастни котки със силна имунна система могат да бъдат "безсимптомни носители" – те не боледуват, но ръсят спори и заразяват хората и другите животни в дома.
При котките с проявени симптоми (най-често малки котета, възрастни животни или такива с отслабен имунитет), следете за следните класически признаци:
Кръгли плешиви петна (Алопеция): Козината липсва в правилни кръгли или овални форми. Най-често се появяват по муцуната, върховете на ушите, предните лапи и опашката.
Пърхот и лющене: Кожата в центъра на плешивото петно изглежда суха, сива и е покрита с фин пърхот или люспи.
Зачервяване и корички: В по-тежки случаи краищата на петното могат да бъдат червени, възпалени или покрити с крусти (корички).
Липса на силен сърбеж: За разлика от бълхите или хранителните алергии, които карат котката да се чеше до кръв, дерматофитите обикновено причиняват слаб до никакъв сърбеж.
Как се диагностицират и лекуват гъбичките при котките?
Визуалната преценка никога не е достатъчна. Диагнозата се поставя в клиника чрез специална UV лампа, микроскопско изследване на косъм или най-сигурният метод – гъбична посявка.
Ако се потвърди наличието на заразни гъбички при котките, лечението се определя спрямо тежестта на симптомите:
1. Системно лечение (Медикаменти през устата)
Тъй като гъбичката живее дълбоко в космения фоликул, мазането при особено тежките случаи може да е неефективно. В такъв случай се изписва перорален прием на противогъбични лекарства. Много важно е да се отблежи, че дозата трябва да бъде изчислена изключително точно от ветеринарен лекар, за да се предпази черният дроб, защото тези лекарства го натоварват значително.
2. Локално лечение (Къпане и мазане)
Къпането два пъти седмично със специализиран противогъбичен шампоан (съдържащ хлорхексидин и миконазол) е много важно и действа добре. Това не просто лекува кожата, но и убива спорите по козината, предотвратявайки разпространението им из околната среда.
3. Терапевтична ваксина (При установена инфекция)
За разлика от стандартните ваксини, които предпазват от бъдещо заболяване, специфичната ваксина срещу гъбички често се прилага като част от терапията при котки с вече установена гъбична инфекция. Тя има терапевтичен ефект – целта ѝ е да „събуди“ и стимулира имунната система, за да може организмът сам да атакува причинителя по-ефективно. Обикновено се поставя в две дози през две седмици. Макар да не замества напълно противогъбичните лекарства и къпането, ваксината значително ускорява процеса на оздравяване и изчистване на кожата, особено при упорити и труднолечими случаи.
4. Дезинфекция на средата
Лечението ще се провали, ако не изчистите дома си, защото спорите падат навсякъде, където котката минава. Необходимо е ежедневно почистване, пране на всички легла и одеяла на висока температура (над 60 градуса) и почистване на повърхностите с препарати срещу дерматофити.
Борбата с гъбичната инфекция е трудна, а лечението изисква време, търпение и абсолютна стриктност от страна на стопаните на животното.

Д-р Елена Колева
Ветеринарен лекар за кучета и котки и автор на VetGuide
Моята цел е да превърна ветеринарната медицина в разбираем език за всеки стопанин. Вярвам, че здравето на домашните ни любимци започва с правилната информация и превенцията у дома. В статиите си споделям опита си от практиката, за да ви помогна да вземате най-добрите решения за вашите опашати приятели.





Коментари